Игри

Информация за страница Глоджево

Град Глоджево се намира в Северна България, община Ветово, Област Русе. Смята се, че първото селище е създадено от бегълци след чумна епидемия. Там се заселват християни и мюсюлмани, но с течение на годините християнското население е асимилирано и до 1872   г. селището се обитава само от мюсюлмани. През същата година в Глоджево пристига първата християнска фамилия, а след нея и още една. Веднага след Освобождението пък – през 1879 г., тези две фамилии са последвани от други преселници, тръгнали от различни краища на родината, като са привлечени от плодородността на Лудогорието. Селището първоначално е наричано от заселниците Глогово поради огромното наличие от глог, който растял наоколо. Ложова пък го нарича мюсюлманската част от населението, защото не можело да изговаря двете струпани съгласни „гл” в началото на думата. Това продължава докато накрая селището приема сегашното си окончателно име. Не са открити писмени сведения кога точно става това, но от разказите на старите хора може да се предполага, че трябва да се върнем 270 години назад. Местността, която приютява търсещите спасение семейства е осеяна с много езера или гьолове, както тогава наричали езерата местните жители. Щедър подслон за бездомните бежанци се явявала растящата наоколо буйна гора. Също така наоколо ухаело на свежа растителност и зреели диви плодове. Именно в тази местност се заселили семейства от няколко села. Едното от тях се намирало на 5 км югоизточно от Глоджево сред красива местност, която била обрасла с нискостеблени гори. Преданията разказват, че там са съществували големи ханове и са приютявали всеки дошъл пътник.

                От там по всяка вероятност произлиза и името на селото, което се нарича Хошконду, което от турски се провежда буквално като „ приятно отседнал” или просто „добре дошъл”. Другото село, откъдето също пристигали бежанци, се намирало на северозапад от пътя за Кубрат. То се наричало Килли кую, което означава Глинената долина. Също така по-малко заселници дошли от още едно село, което се казва Ходжемана и на български се превежда като Голямото село. Населението на тези села е смесено, като се състои от българоезични и тюркоезични хора. При обработката на почвата и до днес се намират останки от тях, като орачите са попадали на стари огнища, на християнски гробища, на парчета от глинени съдове или пък на менци, гърнета, делви, сечива. Там и досега растат много орехови дървета, които не са в състояние да разкажат за нерадостните и пълни със страдание дни на тогавашните обитатели. С годините българоезичното население изчезва и в района на днешно Глоджево според съдържанието на един османски документ от турската администрация в село Равно става ясно, че докато през 17-ти век в района са живели 65 български семейства, то през 1874 г. имало цели 113 мюсюлмански къщи и нито една българска. Глоджево се намира на 35 км от Разград и по всяка вероятност много хора са минавали през него на път за друга дестинация. Поради съжителството на двете религии християнство и ислям са построени 3 църкви и 1 джамия, които са действащи и в момента. Без съмнение има хора, които проявяват интерес към историята на този град.

 

Етикети:   Градове , Ветово , България
eXTReMe Tracker